Купих книгата с високи очаквания. За съжаление, думата разочарование не е достатъчна, за да опиша мнението, което си образувах. Както и други споменават, книгата изглежда да пропагандира и разпространява дезинформация. Всъщност, тя смесва истината с лъжите или пише полуистини. И както е известно, полузнанието е по-лошо от невежеството. И нека обясня:
В първата глава: Това, което се случва с отбранителните индустрии зад граница, не се случва в Гърция. Гръцките отбранителни индустрии дори не са близо до отбранителните индустрии на Америка. Тук са посредниците, които имат интереси, и те са тези, които се опитват да повлияят на избора. И не мисля, че те са заинтересовани да влияят на общественото мнение. Би било глупаво за средния гражданин да мисли, че може да оцени, например, Рафал или F35, като чете статии и публикации. Кой може да каже, че разбира какво правят и как работят системите на всяка платформа и колко ефективни са? Или кой може да каже, че изборът на едно или друго оборудване от страна на военните, които изучават тези системи и са най-специализирани, не е правилен? Следователно, би имало малко стойност за интересите - които са значителни - да се опитват да влияят на общественото мнение. За да постигнат целта си, интересите вероятно биха се опитали да натиснат или да примамят политици или военни лица, а не общественото мнение.
Освен това, не само посредниците имат интереси. Това са чуждите компании, които ги произвеждат, както и държавите, в които тези компании се намират. Когато, например, купуваме самолети от Америка, ние зависим от тях. Също така, за да подкрепи своите военни индустрии, Америка е много вероятно да натисне гръцкото правителство да избере конкретно оръжие.
Също така, в края на главата се споменават полуистини, за да се създаде лъжливо впечатление. Да, 6NM на море и 10NM във въздуха са несъвместими. Все пак не се споменава, че това се дължи на незаконния - според международното право - казус бели на Турция за разширяването на териториалните води до 12NM или средната линия. Гърция е единствената държава на планетата, която не е упражнила този право, за да избегне война с Турция. Освен това начинът, по който се определя континенталният шелф, е определен от международното право. Същото важи и за Икономическата изключителна зона (ИИЗ). Не знам дали 85% или 95% от Егейско море е гръцко, но определено не е 50%, което иска Турция. Начинът, по който се определят ИИЗ и континенталният шелф, е същият: колкото е ИИЗ, толкова е и континенталният шелф. Този, който иска да види колко наистина е, трябва да погледне картата на Университета в Севиля, която е направена за ЕС, картата с ИИЗ на ЕС. Също така, терминът "определение" на ИИЗ - който книгата използва за създаване на впечатления - не съществува. Има първата стъпка, наречена "Декларация", която се прави едностранно (Турция я е направила, а ние платихме глоба на ЕС, защото трябваше да я направим, но поради страха на Турция не изпратихме границите на нашата ИИЗ), и втората стъпка, наречена "Определение", която се прави съгласно съседните държави (както направихме с Италия и частично с Египет). Накрая, турските изтребители трябва да представят план на полета си при влизане в гръцкото FIR, което е определено от международната организация за полетна безопасност и не задължително съвпада нито с въздушното пространство, нито с териториалните води. Турските изтребители не го представят и това е проблемът.
Във втората глава: Проблемът не е дали полицията ще следва 4 стъпки при представянето на фактите. Винаги ще ги следват. Проблемът е как да различите дали това, което те казват, е истина или не. Начинът, по който е представено в книгата, е като да ви казва, че когато полицията ви представя тези 4 неща, те ви дезинформират. Добре, а ако нещата наистина са се случили по този начин, как ще знаете? Дали това, което се казва, е истина или не, трябва ли да считаме, че изкривява фактите? Така че винаги ли лъже?
В третата глава: Тук тихо се приема, че има климатична криза и че тя е антропогенна. Така че се опитва да намери врага в компаниите, които са засегнати. И действително има компании, които са засегнати и се очаква да реагират. Все пак, има и компании, които се възползват - компании, които произвеждат ветрогенератори, фотоволтаици, електрически автомобили, батерии и много други. Не могат ли те да финансират изследвания и научни изследвания? да настояват за предприемане на мерки? Икономическите интереси са много високи от двете страни.