Най-големите изпитания по време на Революцията са били масовите убийства и пленяванията. Триполица, Хиос, Науса, Касос, Псара и Месолонги са били места за масово унищожение на цивилни и пленяване на други.

Мъжете обикновено били екзекутирани незабавно – с изключение на малко на брой, които можели да бъдат разменени или да донесат откуп – докато жените и децата били отведени на робски пазари. Продажбата им била доходоносен бизнес, чиито приходи финансирали войната. Турските паша и Ибрахим пленили и държали в робство или продавали на робски пазари хиляди хора, главно жени и деца.

От 1827 година започва мъчителната борба за освобождение на пленниците и търсенето им от роднини, която достига своя връх при управляващия Каподистриас. В книгата са представени молби за помощ и други документи към гръцките власти, а най-вече към губернатора, за да стане възможно освобождението и репатрирането на пленниците.

Докладите на роднините съдържат шокираща информация за арестуването и транспортирането им в Египет, Албания или Македония, но и на отдалечени места в Османската империя. Обикновено ги търсят техните майки или други роднини, които заявяват готовност да понесат страданията на дълго пътуване, за да намерят децата или братята си.

Съответно, някои османци искат помощ от Каподистриас за намирането на роднини, които са останали в Гърция. Резултат от многогодишно проучване, книгата осветява една от най-трагичните аспекти на Революцията: съдбата на хиляди пленници и мъчителната борба на техните роднини за откритие и освобождение.