С надеждата, че родината му Константинопол бързо ще бъде освободена с нова кръстоносна война на западните християнски сили, ученият Михаил Апостолис (1420/22-1478) се установява в контролираната от Венеция Крит.

Той обаче осъзнава, че неговото очакване не ще се сбъдне и че за него остава единствено оцеляването на мястото на бежанството. Опитва се да се примири с реалността и живее до края на живота си в Крит. Работи като учител и кодексописец и успява, въпреки крайно неблагоприятните условия на бедност, да се утвърди на мястото на принудителната си емиграция.

Той е единственият от учените в края на Византийската империя, чиято значима дейност не се реализира в пределите на свиващата се византийска държава или в Италия, а в територията на латинската окупация в Изтока.

В четиринадесетте глави на тази монография се прави паралелна синтетична и критична презентация на живота и (писателското и кодексописното) дело на Михаил, с цел преоценка на приноса на този недооценен учен в образованието на своето време, особено в контролираната от Венеция Крит след Завладяването.