Делото се развива в дистопично бъдеще. Няма живот на повърхността на планетата. Целият население на Земята живее под повърхността й. То е значително намалено, хората нямат имена, няма сексуални контакти, възпроизводството се извършва в зависимост от нуждите на населението и по изкуствен начин.

Жителите на малките общности се хранят с доставките, които им изпраща централната единица за управление и контрол на населението. Георги Капутзидис разглежда теми като загубата на човешкия контакт, предстояща загуба на естествената красота на мястото, в което живеем, загубата на приятел.

Хуморът, който винаги е негов съюзник и го съпровожда както в работата, така и в живота, тук отсъства. Понякога се появява, но в по-голямата част от произведението го оставя сам, да се справя с страха, кошмара, загубата.