В най-тъмните години на нацистката окупация и геноцид, холандката Етти Хилесум прославя живота и, чрез своята проницателност, съчувствие и смелост, развива форма на вътрешна съпротива срещу ужаса на войната. Хилесум, напомняща на Анна Франк, призовава към моралната съвест и милосърдието, за да защити човечността при най-неблагоприятни условия. Тя умира в Аушвиц през 1943 г., на двадесет и девет години.

„Осем тетрадки, плътно написани, с трудно четим почерк: От момента, в който ги прочетох, животът на Етти Хилесум, двадесет и седем годишна жена от Амстердам, привлече интереса ми. Тетрадките обхващат годините 1941-1942, години на война и потисничество за Холандия, но за Етти, години на личностно развитие и, по много парадоксален начин, личен живот. Именно в тези години се прилага планът за унищожаване на евреите из Европа. Етти Хилесум, самата еврейка, противопоставя на това, чрез бележките си, собствен план“. От предговора на Дж. Г. Гарландт.

„Всеки, който се е срещал с живота и творчеството на Хилесум, ще даде свой отговор за съдържанието на тази ценна книга, но мисля, че повечето от нас биха се съгласили, че е просто: животът е прекрасен, има смисъл, струва си. И самата тя вярва в мисията си, че е "свидетел на красотата и смисъла на този живот"“. От следадващия текст на Ставрос Зумбулакис.

„Непривично книга, написана от такова нежно и чувствително същество, която прочетох с неотслабващ и необичаен интерес“. Примо Леви.

„Удивителна книга, възпяване на моралната сила и радостта от живота“. Франсоа Митеран.

„Редка история на духовно развитие, с дълбоката вътрешност и богатата текстура на романите на Хенри Джеймс. Прекрасен подарък“. Терънс Дес Прес, The New York Times Book Review.

„Изключителен. 'Етти открива смисъла на живота, чрез комбинацията от любовни, духовни и интелектуални страсти, този рядък съчетание, което е същността на нейната “разсъдлива сърце”. Истински забележителна книга“. The Washington Post Book World.

„Удивително постижение на човешкия дух“. San Francisco Chronicle.

„Дневникът на Етти Хилесум изразява същността на човешкия дух, непоколебимата сила на надеждата“. The Philadelphia Inquirer.