Докато войната в Алжир все още бушува, Албер Камю, в `Изказването си в Швеция` (10 декември 1957), гол пред светлините на внезапната известност, която му носи Нобеловата награда за литература, се обръща към изкуството си и заявява `двойната отговорност, която придава стойност на неговото творчество: да служи на истината и на свободата`.

Осъзнавайки, че принадлежи на поколение, чиято цел не е да преосновава света, а `да предотврати неговото разрушение` пред разрушителния ход на историята, той ще се запита четири дни по-късно в `Лекцията` си в Университета в Упсала, дали изкуството представлява `измамна лукс` и ще отговори: `... Всеки художник служи на галерата на своето време. [...] Да сътвориш, днес, означава да сътвориш опасно. [...] Искането е да научим как може да остане възможна странната свобода на сътворението сред контрола на толкова много идеологии (колко религии, колко самота!)`.