На кораб. Чува се ужасен шум от гръмотевици и мълнии. (Влизат капитан и боцман)

КАП. Боцмане!

БОЦ. Ето ме, капитане. Как вървиш ти?

КАП. Бъди бърз, кажи на матросите да не се предават! Да се залавят здраво за работа, без забавяне. Иначе се боя, че ще заседнем на плитчините. Тръгвай! Побързай!

БОЦ. Хайде, момчета! Заложете се на работа, смели момчета! Бързо, бързо снижавайте платната! И внимавайте какво ви заповядва свирката. Вятър, майко, духай докато дробовете ти не гръмнат! Само ако имаме курс, за да не се разбия на скалите.

(Влизат Алонсо, Себастиан, Антонио, Фердинандо, Гонзало и други)

АЛО. Слушай, боцмане. Къде е капитанът? Къде са матросите? Повикай ги!

БОЦ. Моля ви, останете в трюмовете!

АНТ. Къде е капитанът, боцмане?

БОЦ. Не чувате ли свирката му? Бъркате си краката. Слезте по леглата си! Защото така подкрепяте това зло.

ГОН. Спрете виковете! Вземи се в ръце!

МАТ. Когато морето вземе властта си. Отдръпнете се! Вълната която се държи арогантно не се интересува от царе. В трюмовете! Оставете ни на мира! Не ни тревожете!

ГОН. Забравяш ли кой е пътник на кораба ти?

БОЦ. Никой, когото да ценя повече от кожата си. Ти ли си голям съветник? Ако имаш кураж, заповядай на тези момчета да млъкнат, да дойде тишина. Ако успееш, всички ние ще оставим моряшките си задължения. Напред, заповядай!

Ако пък не можеш, това, което трябва да направиш, е да благодариш на Бога, че си още жив, и да отидеш в трюма до леглото си да започнеш молитва, готов за злото, което може да дойде, ако трябва да дойде. Хайде, момчета! Отдалечете се от краката ни!

ГОН. Този човек ми носи голяма радост! Не виждам никакъв знак, че ще се удави. Но виждам бесилото начертана на лицето му. Надявам се съдбата му да не се промени. Въжето на бесилото да стане спасителното ни въже, тъй като корабните въжета не ни държат. Ако обаче няма да се удави, нещастие и беда ни чака.

(Излизат)

НАТ. Вдигайте платната! Побързайте! Вдигайте, вдигайте! Завъртете главното платно! (Чува се вътрешен вик). Да викате така, всички вие с крясъците си! Викайте по-силно от бурята и заглушавате заповедите ни.

(Влизат Себастиан, Антонио и Гонзало)

Отново вие тук? Какво искате? Искаш да спрем работата и да се удавим? Искаш да потънем на дъното?

СЕБ. Куче, дано ти загние гърлото! Гнусен, безбожен змия!

НАТ. Тогава ти даваш заповедите на матросите. [...]