Бабата на Анте, която я наричаше 'моето цвете', почина преди известно време. 'Завинаги', казаха възрастните. Но на Анте изобщо не й харесва това 'завинаги'. И тя се чувства много, много тъжна. Кой ще й прави компания през нощта сега, кой ще й разказва истории? Обаче мама и татко знаят как да облекчат тъгата й, как да я накарат отново да се усмихне. Що се отнася до историите... Те започват да й разказват цветни приказки. [Откъс от текста на задната корица на изданието]