Прасетата са симпатични същества, макар и да живеят в блатисти местности. Все пак, в глобалната социално-животинска скала, прасетата са бедните роднини на конете и говедата. Те представляват един вид провинциалист ("благородник").

Какво друго са Португалия, Италия, Гърция и Испания, ако не изостанали, прасета на Европа? Що се отнася до Ирландия, тя винаги е била английска колония с бели жители, страна на юг на запад. Следователно, Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания са PIIGS, прасетата на Европа - с двойно I за акцент.

По време на официалните си срещи, представителите на големите европейски финансови институции използват пренебрежително обидната дума PIIGS, за да обозначат средиземноморските прасета, които обаче трябва да останат в Европа, за да продължават да бъдат обект на експлоатация.

Днес трябва да измислим Европа, която да не се вижда като "голяма сила", като самолетоносач, който пренася бомбардировачи за извършване на колониални войни. Европа има уникалната способност да се адаптира и приема.

Ако прасетата се събудят, те могат да изградят Европа, която ще бъде напълно различна от германската Европа на мъглата и тъгата. В крайна сметка, с прасетата нищо не е напразно.

Целта на тази книга е да формулира предположение за обсъждане, но и да представи реална възможност за страните от глобалния юг, които могат да видят PIIGS и по принцип средиземноморските страни като пример, способен да разруши плановете на "глобалната корпорация"; възможността да създадат по самостоятелен начин способността да живеят от ресурсите си и от своята "бедност" в контекста на илюзорното богатство на количествения икономически растеж, наложен от силните на планетата, които предизвикват разрушения и раждат отчаянието.