Аутсайдер

Никога не съм бил бездомник, никога под границата на бедността, дори никога близо до насилието на обездомени предградия.
Никога не съм попадан в грешното място в грешното време. Никога не съм бил заплетен, без избори или отчаян и съм платил за грешките си, колкото е нужно, никога повече.
Никога не съм бил изхвърлен, на дъното или в някоя защитена малцинствена група, никога без подкрепа, никога гонен или изключен.
Никога не съм бил записан като нарушител, никога като ангажиран в кресло на власт или влияние, потомък или наследник.
Никога не съм станал член на някакъв кръг, компания или академия, не съм обменял награди, повишения и позиции в комисии, не съм преминал през грешни легла, не съм бил изключен от списъци.
Не съм купувал и не съм продавал, не съм ял, за да не бъда изяден.
Затова станах поет. За да нямам никога оправдание, че не знаех. За да имам спокойствие, когато се изчервя.

Но съм бил самотен остров за борци за любов, вълна забравена в безветрието на младежките години, корабокрушенец на безводен диван, отсечено дърво за неизчетена библиотека.
Стъкло без придружаване от устни и ръце, небесен цвят недостижим, риба уловена в незаконни нощни мрежи, птица прогонена от изгоряла гора.
Поглед замръзнал пред светлините на болката, ритъм с рим, когато само е нужно една свободна стъпка, неизследим в статистики и неразучен в социологически проучвания.
Общ знаменател и неангажиран числител, недоверчив към подаръците на властта и към предложенията на насилието. Затова станах поет, за да защитавам сърцето ти напълно, за да го имам предвид.