„Може би имате вселената“, казва веднъж композиторът Джузепе Верди, „ако мога да имам Италия.“ В средата на 19-ти век, емоционалният език на Верди апелира към патриотичните чувства на израстваща национална държава. След десетилетия борба и кръвопролития, движението, известно като Рисорджименто, триумфира с обявяването на Италианското единство през 1861 година, събирайки различни кралства, територии и граници, които досега бяха управлявани от Австрия, Кралство Сардиния и Папските държави.

Днес, призивът на Верди към Италия отекват не само за нейните родолюбци, но и за милионите по целия свят, които гледат към този полуостров, оформен като бомба, и се радват на страна на светлина, изкуство и сензулност. Тази колекция е завладяващ визуален документ за Италия към края на века, събирайки фотохроми и винтидж цветни принтове.

От край до край, през класически обекти и ренесансови чудеса, по пленителните водни пътища на Венеция и по шарените брегове на Амалфи, всяка въздействаща картина впечатлява както с яснота на цветовете, така и с яркото изобразяване на отминали времена.

Като в омагьосан сън, ние вървим из празната и залязваща площад „Свети Марк“, разхождаме се самостоятелно из сенчестия дворец Уфици и откриваме само няколко каруци пред Пантheon в Рим. В мястото на камери, гидове и туристически групи, срещаме обикновени търговци и работници, тихи улични сцени и скромни селища.

Когато слънчевите чарове и историческата реалност се съчетават, резултатът е несравним запис на тази млада нация, която се бореше усърдно да съществува и продължи да печели сърцата на света.