Заха Хадид беше революционен архитект, която в продължение на много години почти не реализираше проекти, въпреки критичното признание, което получи. Някои казваха, че смелите, футуристични дизайни на Хадид са невъзможни за изпълнение. В последните години от живота ѝ, смелите ѝ визии станаха реалност, като донесоха уникален нов архитектурен език в градове и сгради, като Центъра за съвременно изкуство Розентал в Общността Синсинати, който беше описан от New York Times като "най-важната нова сграда в Америка от Студената война насам", и Музея MAXXI в Рим. В Китай, Театърът на Операта в Гуанджоу и Хидродинамичният център за Летните олимпийски игри в Лондон през 2012 г. също бяха емблематични нейни проекти. С внезапната си смърт през 2016 г., Хадид беше призната сред елита на световната архитектура, като първата жена, която спечели наградата Pritzker за архитектура и златния медал RIBA, но преди всичко като създател на нови форми – първата велика архитектка на първото десетилетие на 2000-те години. От ранните си остроъгълни сгради до по-флуидната архитектура по-късно, която интегрираше подове, тавани, стени и мебели в цялостен дизайн, това основно въведение представя ключови примери от пионерската ѝ практика. Тя беше артист, колкото и архитект, която се бореше да разбие старите правила и създаде своя собствена вселена на 21-ви век.