“Тези ръце понякога могат да поздравяват така, но те са чисти ръце. Не са мръсни, не са крали.” Когато лидерът на Златна Зора произнесе тези думи, поздравявайки фашистки, всички забелязаха безсрамното признаване на неговата фашистка идентичност. Малко хора подчертаха, че “дори фашисти или неонацисти, но все пак чисти и честни” представлява основен комуникационен стълб на Златна Зора.

Чистотата е ключов аспект в разбирането на нацисткото явление като цяло и на гръцкия неонацизъм по-специално; тя пронизва всяка част от неговото слово и действие. Тази книга разглежда: функцията на Златна Зора като “национален дезинфектант”, следвайки експлозивния път на възхода до арестите на лидера и неговите ръководители; всеобхватното разширение на неонацизма, което се опитва да не остави нито едно кътче на обществения живот неконтролирано и “подозрително мръсно”.

Анализира опасните “инфекциозни заболявания” в образованието, изкуствата, интелигенцията; целите на прочистването и насилствените ритуали на нападателните групи; взаимодействието на неонацитите с полицията; разширението в публичното пространство с мафиотски практики. С две думи, очертава се разширеният фашизъм на социалното тяло и приемането на крайнодесния дневен ред от членове на политическия персонал.