В крайна сметка колко много неща научаваме от едно изпитание, от болката, която измъчва нашето съществуване! Разбира се, когато преминаваш през суровата реалност на болката и страдаш, няма красиви идеи и разкази. Не е време за изводи и философии. Тогава се молиш, колкото можеш и издържаш, правиш неща, които ти носят облекчение и подкрепа, поне утеха, и чакаш с голямо търпение бурята да отмине. Но когато бурята премине, тогава, докато още подсушаваш мокрото в душата си, установяваш, че докато ти беше в бурята, Бог е подготвял и планирал твоето утре. И, повярвай, то е изпълнено със светлина и щастие. Достатъчно е да го искаш. Достатъчно е да го желае най-дълбокото ти аз, да издържаш на светлината, радостта и благословията в живота си. Защото, както ще кажем много пъти в тази книга, не тъмнината ни плаши в крайна сметка, а светлината, която носим в себе си.