Химнът към Свободата на Дионисий Соломон не е случайно явление в обновената ни поезия и в историята на свободния новогръцки живот. Написан е в часове, когато се развива Революцията от 1821 година, когато димът от битките се е смесил с първите прояви на новата поетична творба, за да възкреси отново свободната божествена и изцяло кръвна Родина.

Поетът вече беше се издигнал напълно в понятието и формата на Свободата и композиратe през май 1823 година най-трайния съзнателен дълг на гръцкия народ да живее вече свободен. От тогава до днешния ден, това неразривно във времето произведение непрекъснато потвърджава като по-ново Обществено Знаме нашето свободно национално съществуване.

До края на 20-ти век, Химнът беше най-превежданото новогръцко стихотворение. Другата част, която съставлява това издание в едно единно органично цяло, са Предговорите на Яаков Полила, мислителя и литератор, който "като пчела е събрала поетичната същност на Соломон", според Лоренцо Мавили.

Той представлява най-същественото изследване и свидетелство от човека, който е бил близък приятел на Соломон и личен свидетел на живота и делото му.