Изследователите на Малоазийската катастрофа често са се чудили дали е имало възможно решение, различно от това, което се появи през 1922 г. Можеше ли отстъплението на гръцката армия и бягството на малоазийските гърци със значителни цивилни загуби да бъдат избегнати? Акт на размяна на население при нормални условия би бил невъзможен, тъй като всеки политик, който се опита да го осъществи, би се сблъскал с гнева на народа и възможно политическо осъждане. Дали действието на Венизелос да доведе гръцките сили в Смирна през 1919 г. беше погрешно? Тъй като младотурците бяха създали непоносими условия за малцинствата, Гърция трябваше да избира между мълчание и отговор на исканията на малоазийските гърци. Ако, както изглеждаше тогава, империята се разпадаше и победителите от войната разделяха нейните териториални плячки, тогава изборът на Венизелос изглеждаше правилен. Въпреки това, войната между гърци и турци на турска земя направи съдбата на гърците в Мала Азия проблематична. Самият Венизелос беше променил позицията си от навечерието на кампанията в Сангариос и съветваше своите привърженици да търсят оттегляне от кампанията. Метаксас, който отказа да приеме командването от Гунарис и Теотокис, обясни на своите съмишленици, че начинанието, в което са се впуснали, е неизпълнимо. Като се има предвид турският национализъм от възникването на младотурците, би било невъзможно, предвид броя на гръцките жители в сравнение с този на турците, да се задържи Мала Азия. Малоазийската катастрофа със сигурност беше катастрофална за изкоренените гърци, които пристигнаха като бедни бежанци в страната си на произход. Въпреки това, за последващото развитие на Гърция, тази трансфузия на човешки ресурси от Мала Азия имаше благоприятни ефекти, особено в икономиката, литературата, изкуствата, модернизацията на страната и нейната културна цялост.