В тази книга ясно и оригинално се разглежда вътрешната политика на Турция от 1920 година насам и се правят прогнози за трансформацията на политическата ѝ система.

Авторът има дълбоки познания по въпросите в съседката и подробно анализира пътя на `непривилегированите`. Тоест, тези, които политически бяха представени от Реджеп Тайип Ердоган от 2002 година насам.

За първи път гръцкият читател разбира манталитета, който движи Партията на справедливостта и развитието, нейната идеология и трансформацията, която тя доведе в турското общество.

Термините `втората метаполяризация` и `непривилегированите` са избрани, за да подчертаят паралела между метаполяризацията от 1974 година и възхода на непривилегированите на власт през 1981 година в Гърция и съответните събития в Турция.

Този паралел, както се подчертава и обяснява ясно в книгата, не касае вътрешната динамика на двете страни, а се основава на международните стойности, изразявани чрез неолиберализма, които доминират в двете страни от 1980 година насам.

Стойностите се изразяваха в Гърция чрез Левицата от 1980 година насам. В Турция обаче международните стойности се изразяваха чрез `Дясно-Ислям`.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]