Дарвин е работил само четири часа на ден. Човекът ходи по земята от 300 000 години, докато седи зад бюро едва 200. Може би бюрото ви все повече прилича на дома ви? Работохолизмът не е прикрита арогантност, а вика на отчаяние...

Работим неуморно, за да живеем по-добре, опитваме се да упражняваме тялото и ума си по всякакъв начин, за да станем колкото може по-«ефективни». Резултатът обаче, много често, не съответства на усилията: работим повече вместо по-малко, живеем по-трудно, ставаме по-стресирани и, много често, по-усамотени. Може би трябва просто да направим пауза?

В тази книга американската наградена журналистка Селест Хедли предлага друг път, който предполага цялостна промяна в начина на мислене. Целта е да спрем да си поставяме сами пречки пред благополучието и да започнем да живеем същностно, а не механично.

Комбинирайки данни и уроци от невронауката, социалните науки и историята, дори от палеонтологията, Хедли разглежда преобладаващите за всяко време мнения относно използването на времето, мързела, усърдната работа, дори относно смисъла на живота, и разкрива, че много от навиците, които приемаме и които накрая ни вредят, са ценности, които са доминирали сравнително скоро в историята на човечеството, което означава, че може би е по-лесно, отколкото предполагаме, да се освободим от тях...

„Ако сте от тези, които чувстват, че решението е да работите повече, тази книга е силно призив да работите по-умно, защото много често постигаме повече, правейки по-малко“. Адам Грант, автор на бестселърите на NYT Originals и Think Again.

„Въпреки че хората работят по-усилено от всякога, те никога не са били по-меланхолични и по-стресирани. Несъмнено, съвременният начин на живот не ни помага. Всъщност, той ни изтощава. Какво трябва да направим? С ум и състрадание, Хедли ни предлага реалистични решения, за да върнем здравето и човечността си. Чувствам благодарност, че прочетох тази книга. Тя спазва обещанието, което ни дава за по-добър живот“. Елизабет Гилбърт, автор на Eat Pray Love

„Удивителен антидот на токсичната култура на бързината и изтощението“. Ариана Хъфингтън