Геноцидът на конголезците от колониалната администрация на белгийския крал Леополд II бе едно от най-големите престъпления в историята. Милони конголезци бяха убити или мъчени по нечовешки начин, за да се осигури добивът на каучук.

Настоящото издание документира опустошението, което европейската колонизация на Африка причини. Паралелно с това се описва шокиращата дейност на британския журналист и активист Едмънд Мореl, който осъди престъпленията на Леополд и след многогодишни усилия успя да създаде първото масово движение за правата на човека на миналия век. В този неочакван и забравен герой се фокусира настоящото издание, възстановявайки го на същото ниво с борците от Белият лотос и Алберт Швайцер като пример за практичен хуманизъм и солидарност.

Тази книга е третият том от серията "За нов хуманизъм". Преди това беше издадена колекцията от прокламации на организацията Белият лотос (1942-1943), както и том, посветен на труда и мисълта на великия хуманист Алберт Швайцер.

Издателската серия "За нов хуманизъм" се стреми да представи философски и политически текстове, както и свидетелства и документи с единствена (но централна) обща точка - културната или морална алтернатива на доминиращите култури на насилието, отмъщението, омразата и ритуалното убийство, които в основополагающи културни разкази се представят като "историческа необходимост". В малки и удобни издания ще се опитаме да се фокусираме върху истории и текстове на хора, които с горящ дух и пламтящо сърце се бореха да оформят любовта, солидарността и моралната съпротива срещу опустошителната човешка история.

Танасис Триаридис