Големият му проблем: образът, който щеше да излъчва към света. Колкото повече музиката на Wham! ставаше все повече възраждане на соул парчетата от 60-те години и весели групи от Motown, толкова Джордж се затваряше в задушаващ образ, който с тревога се опитваше да наложи навън. Гей активизмът едва започваше да се разпространява – идващ от Ню Йорк – и да става международно известен, но Джордж беше още твърде невинен, за да бъде информиран за това. И дори не смееше да си го помисли. С баща си, който беше тотем, предизвикващ страх, един трудолюбив кипърец, който искаше да успее в чужда страна, Джордж се опитваше да спечели любовта на баща си и в същото време да се освободи от ДНК-то си, което му даваше гъста, средиземноморска окосменост.

Веждите на Джордж, гъсти и почти слепени, бяха причината за „агресивния“ му поглед, който се опитваше да омекоти, скубейки ги, криейки го зад слънчеви очила с умно подбран рамки, с пози, които показваха само лявия му профил, и с истеричен контрол върху всеки кадър във видеоклипове или филми, всяка снимка, която излизаше на публичност. В последния етап на кариерата си той се беше опитал да контролира всяка снимка и визуален материал от образа си, който циркулираше в интернет. Но беше толкова трудно да го контролира, колкото и да спре хилядите светкавици на фотоапаратите – които вече бяха предмет, който можеш да носиш в джоба си или дори в дланта си – да го заснемат във всеки момент: когато владееше сцената, танцувайки; когато подписваше, усмихвайки се с усмивка като от реклама на паста за зъби, автографите на улицата; когато излизаше в клубове, винаги придружаван от „гей воала“, както казват на жаргон момичетата, които играят ролята на „връзка“ при момчета, които искат да изглеждат хетеросексуални.

Колкото повече Джордж Майкъл искаше да скрие образа си, толкова повече – почти грубо – го излагаха в таблоидите. Неспособен да държи устата си затворена пред вихъра на публичността, той играеше роли или се правеше на невеж, докато в критичен момент от живота и кариерата си „излезе от килера“ с оглушителен звук, като Лазар, който възкръсна. Любовта беше тази, която го освободи. Но и голямата болка.