Повечето от нас вярват, че притежаваме идентичност - вътрешен човек, който обитава вътре в телата ни, взема решения, създава действия и притежава свободна воля. Усещането, че уникално, еднообразно и постоянно „аз“ обитава в тялото, е настоятелно и неизбежно. Така взаимодействаме като социални същества и оценяваме постъпките и действията на другите. Въпреки това, това господство на себе си все повече се заплашва от науката, тъй като нашето разбиране за мозъка напредва. Вместо да е една единична същност, себе си всъщност представлява съвкупност от механизми и опитности, които създават илюзията на вътрешното „ти“. Ние се появяваме само като продукт на това, което ни заобикаля, като част от различните разкази, в които обитаваме от ранна детска възраст до смъртта. Това е непрекъснато променящ се характер, създаден от мозъка, за да предостави координиран интерфейс между многото вътрешни процеси и външните изисквания на света, които изискват различни азове.