В началото на 2000-те години, Мишел Филгейт започна да пише ессе за насилието от страна на своя пастрок. Бяха необходими много години, за да разбере какво наистина се опитва да изрази: разкъсването, което това причинява в отношенията ѝ с нейната майка. Когато есето ѝ, „За нещата, за които не говорим майка ми и аз,” беше публикувано от Longreads през октомври 2017 г., то стана едно от най-популярните ексклузиви на годината и беше споделено в социалните мрежи от писатели като Ан Ламот, Ребека Солнит и Лидия Юкнавич, които също имаха свои собствени кодове на мълчание за разбиване.

Огромният отзвук, който получи Филгейт, ѝ даде идея и резултатът е антология, която предлага интимен, лечебен и универсално запомнящ се поглед върху отношенията ни с нашите майки. Както пише Филгейт: „Майките ни са първите ни домове и затова винаги се опитваме да се върнем при тях.”

Приноси от Кати Ханауер, Мелиса Фебос, Александър Чи, Дилан Ландис, Бърнис Л. Макфадън, Джулиана Багот, Лин Стегер Стронг, Киесе Лаймън, Кармен Мария Мачадо, Андре Асиман, Сари Ботън, Наоми Мунауйра, Брандън Тейлър и Лесли Джеймисън.

Страници: 288, Година на издаване: 0903, Размери: 14x14cm