Основно условие за социалното съжителство на всяка човешка група е възможността за комуникация между членовете й. Колкото по-удобно комуникират, толкова по-силна е тяхната социална свързаност.

В развитите общества съществената връзка между членовете им се осъществява, когато комуникира тяхната усъвършенствана характеристика, това, което ги отличава от другите животни, тяхната напреднала логика. Тази комуникация се изразява пряко чрез устната реч и непряко чрез писмената.

Устната реч, чийто носител е гласът, предлага следователно най-голямата възможност за директна комуникация между хората, когато комуникира тяхната усъвършенствана характеристика, логиката. Този факт прави гласа необходим за социалния човек.

И не е само загубата му, която създава пречки, а и всяка негова малка недостатъчност, която може често да го постави в трудна ситуация или да му придаде титлата "неразбираем".