Есесите на Джордж Оруел, от които представяме малък избор, показват, че Оруел не е бил само автор, който е внесъл дълбока морална загриженост и духовна почтеност в политическото писание на своето поколение, но също така е бил чувствителен и образован познавач на литературата.

Вътрешната свързаност и динамичната връзка между тези две качества на автора се осветляват по-добре от всяка друга анализа чрез кратката му духовна автобиография "Защо пиша", която заради "встъпителния" и представителен характер заема съответното си място в това издание.