Емили Дикинсън (1830–1886), въпреки че е изключително продуктивна поетеса и вероятно най-великата в Америка, е публикувала по-малко от дузина от своите 1800 поеми. Тя създавала малки ръчно изработени книги у дома. В последните си години, когато спряла да ги произвежда, продължавала да пише много и след смъртта си оставила множество стихове, чернови и писма. Сред грубите и крехки ръкописи на по-късните творби на Дикинсън са стихотворенията в папки, които са събрани тук. Тези ръкописи в папки (рециклирани от поетесата с белези за икономичност на Нова Англия) са написани с цялата сила на последния, най-радикален период от живота й. Стихотворенията в папки са пълни с живот и натоварени с особена меланхолия — обръщайки се едновременно към никого и към всички. Цветните репродукции са съпроводени от новаторските транскрипции на ръкописите на Дикинсън от Марта Л. Вернер и Джен Бервин. Техните транскрипции ни позволяват да четем текстовете, докато репродукциите ни позволяват да видим точно какво е написала Дикинсън (алтернативните думи, задраскванията, тиретата, насочващите полета, пространствата, колоните и припокриващите се нива).