Награда Ondaatje (Кралско общество на литературата)

Награда за биография Slightly Foxed

Най-добра книга на годината от: New Yorker, Financial Times, Guardian, Times Literary Supplement и Sunday Times.

Лея расте в Албания в края на 80-те години, страна, в която държавната идеология официално е заместила религията. По това време беше почти невъзможно да отидеш или да напуснеш Албания. Това беше място с безкрайни опашки и недостиг на стоки, с политически разстрели и всесилна тайна полиция.

За Лея беше нейният дом и сигурност. Хората бяха равни, съседите си помагаха взаимно и децата, като пораснат, щяха да изградят един по-добър свят. Имаше обща цел и надежда. И тогава, през декември 1990 г., година след падането на Берлинската стена, всичко се промени, почти за една нощ. Паметниците на Сталин и Ходжа бяха съборени. Можеше да гласуваш свободно, да носиш каквото искаш, вече не се страхуваше, че ще те чуе нечий неуместен слух.

Но фабрики затваряха, работи се губеха и цели семейства напускаха, по хиляди, за Италия и Гърция, агресивни пирамидални системи доминираха, заедно с организираната престъпност и трафика на хора. Баща ѝ бе принуден, въпреки левите си убеждения, да направи уволнения, а майка ѝ стана консервативен политик по образец на Маргарет Тачър.

Упи съчетава личното и политическото, литературата с политическата теория в една значима книга. Това е историята на дете, което израсна буквално между два свята, книгата на човек, който се сблъска с Края на историята и който днес се пита за значението на тази дума.

„Четейки отново и отново книгата на Упи, усещаме колко много начинът, по който подходи към основните си теми, политика, лична история, самото значение на свободата, засяга всички нас днес.“   Sandeep Parmar, Patrice Lawrence, Philippe Sands (размишление за Наградата Ondaatje)

„Трогателна и прекрасна книга“.   Nigel Warburton

„Замисляща, приятно хумористична, проницателна, с остри наблюдения, автобиография на детството както рядко се среща – наистина великолепна книга“.   NOEL MALCOLM

„Първата книга след „Прекрасната ми приятелка“ на Ферандо, която упорито препоръчвах на приятелите, семейството и колегите си да прочетат… трогателна автобиография и дълбок размисъл за това какво означава свободата“.   Ruth Scurr, Spectator, Книги на годината

„Прекрасно съчетава личното с политическото и ни предава незабравима книга, хумористична, трогателна и едновременно напълно сериозна, книга, която ще се чете години напред“.   DAVID RUNCIMAN

„Тийнейджърското пътешествие на Лея Упи в края на албанския комунизъм разказва универсална история: нашето време е епоха на разпад на илюзиите за много поколения“.   PAUL MASON

„Проникновена лична история, пронизваща и трогателна, историята на едно дете, което израства сред големи исторически промени – идеология, война, загуба, несигурност“.   TARA WESTOVER

„Забележителна. Лея Упи има вроден разказвачки талант. Вълнуваща, често смееща, трогателна, проницателна книга, шедьовър“.   OLIVIA SUDJIC