Авторът, С., посещава с разрешение в затвора един осъден на доживотна лишаване от свобода млад мъж. Мартин Сантос е убил баща си по изключително жесток начин. Целта на автора е чрез срещите си с младия доживотен осъден да напише пиеса, в която основна тема ще бъде връзката на Мартин с баща му и историята на патрицид, в която ще участва самият осъден.

Властите обаче, докато първоначално дават съгласие, по-късно забраняват на Мартин да участва в спектакъла, играейки себе си, и му позволяват само да присъства на обща репетиция на пиесата без публика. Така авторът трябва да намери актьор-заместител, който да играе ролята на Мартин в театъра.

Пиезата пресъздава срещите между автора и Мартин, от една страна, и автора и актьора, от друга, през времето, в което се пише произведението, и докато постепенно се развива връзката на С. и с двамата. Мартин е модерен Едип? Убил ли е баща си, знаейки, че е неговият баща; животът му не е познавал трагичното падение от величието до поражението, никаква съдба, никакъв бог не е повлиял на съдбата му, без той да знае.

Но той живее трагична лична история, на която иска да сложи край, убивайки баща си мъчител. Единственото общо между него и Едип е патроцидът, но и тук има разлики. Може ли да бъде определен като трагичен герой? Произведението, което принадлежи към жанра на автофантастиката или саморазказа, жанр на писане, в който бележи изключителен успех през последните години, е обиколило света.

Началната продукция на Националния театър на Уругвай, режисирана от самия Бланко, е била поканена на най-големите фестивали и в най-значимите съвременни сцени по света, преведена е на повече от десет езика и е била осъществена в много страни с ентусиазирано приемане от критиката и публиката.