Действително ли е установена един емпиричен критичен подход към универсалните претенции на размисъла? Знаем, че това е проблемът на Кант. Но Кантен Мегясю показва с удивителна сила, че едно друго разбиране на тази критика – което по някакъв начин е останало скрито – много по «естествено», води до разпределение на гледните точки на мисленето, много различно от предложеното от Кант.

Той наистина доказва, че единственото нещо, което е абсолютно необходимо, е евентуалността на законите на природата. Този нов узел между противоречивите модалности установява мисленето в напълно различна връзка с опита на света, връзка, която едновременно унищожава претенциите «за необходимост» на класическата метафизика и «критичното» разпределение между емпиричното и трансцендентното.

Тази забележителна «критика на критиката» се въвежда тук без заобикалки, целейки същността с особено ясна и описателна стилистика. Тя отново упълномощава абсолютното като съдба на мисленето, а не «пределността», на която се наслаждаваме, оставяйки морала – или «възвръщането на религиозното» – да служи като фантастично допълнение на душата.

Кантен Мегясю, възпитаник на École Normale Supérieure (Ulm), преподава философия в Университета Париж I Пантеон-Сорбона. Той е публикувал също така произведенията Le Nombre et la Sirène. Un déchiffrage du Coup de dès de Mallarmé (Fayard, 2011) и Metaphysique et fiction des mondes hors-science (Aux forges de Vulcain, 2014).

на корицата: Марк Ротко, Без заглавие (от серията «Черно в сиво»), 1969-1970 (Национална галерия, Вашингтон, DC)