Тази книга представя процеса на формиране на националистично патриотично движение в Италия през първата половина на деветнадесети век, което завършва с изграждането на единно италианско държавно образувание.
Става дума за история, която е част от широк контекст с европейски измерения, но се простира и извън пределите на Европа. Идеята за нация е била символичната система, която е ръководила тази конфликтна политическа и културна опитност.
Терминът nazione (нация), произлизащ от латинската дума natio, е бил широко използван през Средновековието и по-новите времена. Обаче, в тези периоди той не е бил част от политическото лексикони, а само по случайност и в маргинален контекст.
Само по време на интензивните политически и философски обсъждания в Европа през осемнадесети век този термин е получил ново съдържание — но, не само това: той е бил в сърцето на новата политика, която е била иницирана с двете революции в края на осемнадесети век, тъй като е означавал ново колективно субект, в което е присъствала суверенността.
Първоначално движението на Рисорджименто е било слабо, разпокъсано, с незначителни корени в градовете, да не говорим за селските райони. […] Следователно, движението на Рисорджименто е било мисия невъзможна.
И все пак, който в началото е виждал нещата така, в крайна сметка е бил принуден да промени мнението си: както се е случвало и в други случаи в Европа, движение, което изглеждало осъдено на провал, успяло да се наложи, стигайки до изграждането на държава за италианската нация.
