АВТОРЪТ: Уважаемо público... (Пауза.) Не, не "уважаемо" público - просто público. И това не означава, че авторът не смята публичното пространство за уважавано. Напротив. Въпреки това, зад това обръщение сякаш се крие някакво сърцебиене или, да кажем, призив за показване на щедрост от аудиторията към маскировката на актьорите и с майсторството на театралната игра.

Поетът не иска снизхождение, търси внимание - тъй като отдавна е прескочил бодливата ограда на страхa, която разделя автора от зрителите. Този глупав страх и упадъкът на театъра, който понякога става търговия, накара поезията да се отдръпне от сцената, търсейки нови места - места, където хората да не се страхуват да видят как дърво става облак дим или три риби да се умножават - с магията на дума или движение - в три милиона, за да нахранят гладното множество.

Авторът предпочете да даде на драматичната си притча жив ритъм на симпатична обикновена жена. И така, в целия си труд диша и излъчва това поетично същество, което авторът е облякъл в дрехите на Баломата и е запечатал с печата на народната мантия и приказката.

И ако се случи аудиторията да се учуди на нея, ако им се стори малко дива и неуправляема в маниерите си, е защото винаги се бори с нея. Бори се, да се каже, с реалността, която я заобикаля, но се бори и с въображението си, когато то също стане реалност.

(Чуват се виковете на Баломата: Искам да изляза на сцената! Чуваш ли? Идвам!) - Не бързай толкова да излизаш. Няма да сложиш рокля с дълга опашка и пера на главата - а дреха, заплатена с кръпки, рокля на Баломата. (Глас на Баломата: Искам да изляза!) Тишина.

(Завесата се вдига и сцената е наполовина осветена.) Така всеки ден изгрева във градовете и хората се събуждат от обикновения си свят на мечти, за да излязат на пазара - както сега ще излезеш и ти на сцената, чудна Баломата. (Светлината нараства.) Започваме в момента, когато се връщаш у дома си през павирана улица... (Чуват се гласове, които спорят. Към публиката.) Добър вечер на вас. (Сваля шапката си, осветена отвътре от зелена светлина, накланя я и предизвиква да избликне фонтан. Авторът гледа малко изненадано публиката и изчезва, отстъпвайки с ироничен поглед.) - Извинявайте.