Двете части на настоящото произведение разглеждат теорията и практиката на преподаването в контекста на институционалното образование.

Първата част представя историческите и епистемологичните рамки за развитие на преподаването и след това разглежда основни теоретични въпроси относно понятието и същността на преподаването, връзката му с обучението, ролята му в образованието и ролята на учителя в учебния процес.

За да подходят към горепосочените въпроси, настоящата работа не приема официална и утвърдена теория на преподаването, а се обръща към мисленето на учителя и му предлага инструменти и процеси за регистрация, систематизация, осъзнаване, обработка и договаряне с трети лица на личните му възприятия по тези въпроси.

Системата на тези възприятия формира Личната Теория, която учителят приема и постоянно договаря със себе си и с другите, като се има предвид, че въпросите й и възприятията на учителите за тях в голяма степен са от ценностен характер и имат педагогически, етични и социални последици.

Тази констатация подчертава необходимостта учителят да поддържа критичен и размислителен подход към своите избори и образованието.

Втората част на работата, която се отнася до практиката на преподаването, приема критичния и размислителен подход на първата част и оформя контекста на организиране на алтернативни Стратегии за Преподаване, които се предлагат за реализиране на образователните цели на съвременна Учебна програма.

Тези стратегии, като интегрират умения и нагласи за критично мислене в процеса на обучението, допринасят за придобиването на знания, задълбочаване на разбирането и развитие на критичното мислене на учениците.

Така те осигуряват на учениците условия за само-регулирано учебно и социално поведение, за учене през целия живот и за ролята на активен и отговорен гражданин в социалната реалност.