Когато "Мемоарите" бяха първоначално публикувани през 1975 г., те предизвикаха доста смут в медиите - въпреки че Уилямс отдавна се самоидентифицираше като гей, откровеността му относно любовния му живот, сексуалните срещи и употребата на наркотици беше смятана за шокираща сама по себе си, а такива разкрития от най-великия жив писател на Америка бяха наречени "сурово изложение на личния живот" от рецензията на The New York Times Book Review. Както се оказва, повече от тридесет години по-късно, погледът на Уилямс към неговия живот вече не е толкова скандален, колкото някога изглеждаше; той си спомня детството си в Мисисипи и Сейнт Луис, продължителната му борба като "гладуващ художник", "ненадейния" успех на "Стъклената мениджерия" през 1945 г., смъртта на дългогодишния му спътник Франк Мърло през 1962 г., и пребиваването му в психиатрично отделение през 1969 г. и последващото му възстановяване от алкохолизъм и наркомания, всичко това със същата прямолинейност, състрадание и проницателност, които характеризират неговите пиеси.