- Знаем ли какво е безработица, когато говорим за нея?
- Разбираме ли точно какво имаме предвид, когато казваме, че: `някой е безработен`?
- Какво изпитват безработните?
- Колко далече е животът на безработните от образа, който формират за тях онези, които определят националните политики за справяне с безработицата?
- Колко далече е животът им от този, който описват тези, които го анализират, упражнявайки основно критика на `рационалността` на тези политики?
- Коя политика за справяне с безработицата би била ефективна?
Ако тези въпроси бяха критични преди няколко години, когато политиките за заетост се опитваха да легитимират липсата на работа, оттеглянето на Държавата, днес, в епохата на Голямата Криза, Новата Катастрофа, Голямата Безработица, те се поставят екзистенциално.
И именно на тези въпроси се опитва да отговори настоящиятсоциологически анализ на политиките за справяне с безработицата, на формите на опит и съзнание за безработица и на социалните условия за тяхното производство, допринасяйки за разриването на икономиката на нещастието, наложена от днешната политико-икономическа доминация на неолибералната перспектива.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
