Аз съм дете на свещеник, казваше Лакан. Обучен от братята на Ордена на Мария, той беше дете, богоуважаващо и придоби важни, вътрешни знания за изпитанията и триковете на християнската духовност.

Той също така знаеше как прекрасно да говори на католиците и да ги запознава с психоанализата. Орденът на йезуитите залагаше на училището му. Фройд, черпейки оптимизма си от Просвещението, вярваше, че религията не е нищо друго освен илюзия, която напредъкът на научния дух ще разруши в бъдеще.

Лакан изобщо не вярваше в това. Напротив, той смяташе, че истинската религия, римокатолическата, в крайна сметка ще заблуди всички, предлагайки смисъл с лопата в реалността, което науката ще прави все по-упорито и непоносимо.

(Жак - Алън Милер) [Извадка от текста на задната корица на изданието]