В настоящата Граматика описваме систематично морфологичните и синтактичните структури на съвременния български език, начина, по който синтактичните функции допринасят за организирането на съобщението, както и употребата (комуникационната страна), която структурите, функциите и лексикалните елементи демонстрират в езиковата практика, т.е. в речта и писменото изразяване.

Тази 'холистична перспектива' (морфология - синтаксис - комуникация) се прилага във връзка с българския език за първи път в настоящата Граматика. Става дума за нова концепция и ново размисление по въпросите на анализа на езика, които водят до различна структура на Граматиката.

Така например, докато разглеждаме името и глагола самостоятелно, тъй като недвусмислено те са двата основни оси на структурата на езика, фундаментални понятия на комуникацията, като напр. времето, вместо да се разглеждат отделно и по случай, понякога в глагола, понякога в времевите изречения, понякога в времевите наречия, понякога в съществителните, понякога в предлогите, понякога в причастията и т.н., ние ги разглеждаме в отделна глава, за да може читателят да ги намери събрани, да разбере явлението в цялост и да му бъде значително полезно в комуникацията.