В края на 19-ти и в началото на 20-ти век, австриецът Зигмунд Фройд, физиолог и психиатър, поставя с изследванията си основите на психоанализата като терапевтична методология и революционизира начина, по който съвременният човек възприема понятия като съзнание и сексуалност.

В съчинението Три изследвания върху теорията на сексуалността (Drei Abhandlungen zur Sexualtheorie, Първо издание 1905), Фройд се опитва да отговори на въпроса дали отклоненията на сексуалния импулс спрямо обекта и целта му произтичат от вродени тенденции или се придобиват от влияния в живота.

Изхождайки от ежедневния медицински опит, който се укрепва от резултатите на психоаналитичното изследване, Фройд поддържа, че появата на юношеството означава начало на промените, които водят детския сексуален живот към окончателната му нормална формация.

[Извадка от текста на задната корица на изданието]