Днес глобализмът има лоша репутация. "Гражданите на света" се изобразяват като безразсъдно безинтересни към начина, по който международните икономически мрежи могат да повлияят върху местните общности. В същото време, националистите често се презираят като расисти и фанатици. Но какво ако двете не са толкова далеч една от друга? Какво може да научат глобалистите от мощното чувство на принадлежност, което национализмът е създал? Срещу несправедливостите на световната икономическа и политическа система, какво трябва да направи отговорният глобалист?

Британският иракски експерт по развитие Хасан Дамлуджи предлага шест принципа - от промяна в начина, по който мислим за мобилността, до затваряне на данъчните убежища - които могат да помогнат за изграждането на съгласие за по-силна глобалистка идентичност. Той доказва, че глобализмът не се ограничава само до "човекът от Давос", а е истински масов феномен, който най-бързо нараства в развиващите се страни. Вместо "никъде" идентичност, това е ново групово съпричастие, което съществува заедно с други привързаности.