Написана през 1957 година, когато движенията за независимост в Северна Африка набираха сила, "Колонизаторът и колонизираните" изучава устойчивото наследство, както политическо, така и психологическо, на колонизацията по света. Албер Меми изобразява колониализма като болест на европееца, но съществено демонстрира, че колонизацията унищожава както колонизатора, така и колонизираните, предоставяйки проникновени виждания в колониалното наследство и съпротивата, които остават актуални и днес.

Едно от великите произведения на политическата мисъл на ХХ век, "Колонизаторът и колонизираните" говори за преживявания в Южното полукълбо, както и за европейски държави като Великобритания и Франция, които все още се борят с имперското си минало. Като разкрива механизмите на колониалното угнетение, тя също така подчертава произхода на всяко угнетение на една група от друга.