Основните сили на Евразия - Китай, Иран, Русия и Турция - все повече се намесват отвъд своите граници, като се стремят да привлекат по-малките си съседи по-здраво в своите орбити. Докато анализаторите са се фокусирали върху ролята на лидери като Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган в обяснението на този стремеж към доминиране на съседите и отдалечаване от международната система, доминирана от Запада, те са обърнали по-малко внимание на ролята на имперските наследства. Джефри Манкоф твърди, че това, което обединява тези съвременни евразийски сили, е техният статус на наследници на огромни сухопътни империи, чиито разпад остави и четирите държави дълбоко заплетени със земите и народите по техните периферии, но извън техните формални граници. Днес всички те са намерили нови възможности да проектират сила както вътре, така и извън своите граници, в модели, оформени от техните съответни имперски минали.