През 1900 година малко повече от хиляда британски държавни служители управляваха население от почти 300 милиона души, разпръснати в територия, която днес е покрита от Индия, Пакистан, Бирма и Бангладеш. В своето време Индийската държавна служба беше считана за ефективна, благотворителна и нескопосана, но ревизионистките историци в последно време са поставили под въпрос нейната компетентност и са се подигравали с нейната алтруистичност.

В тази завладяваща, обилно изследвана нова книга, Дейвид Гилмър проследява живота на служителите от набирането им до пенсионирането, от джунглата до Гърдън Хаус, от бунгало в Бирма до резиденция в Раджпутана. Той описва тяхната работа и свободното им време, техния интелектуален и личен живот. Резултатът е портрет, по-разнообразен и сложен от този, нарисуван от техните стари почитатели, и в същото време по-справедлив и по-фин от тези, които редовно се представят от техните постколониални противници.