През ноември 1519 г. Ернандо Кортес вървял по път, водещ към столицата на ацтекското царство, и се изправил лице в лице с Монтесума. Тази история - и историята за това, което се случило след това - е разказвана много пъти, но винаги следвайки разказа, предложен от испанците. В крайна сметка, ни е било учено, че европейците са тези, които държат перото. Но местните американци били заинтригувани от римската азбука и, без знанието на новодошлите, я използвали, за да пишат подробни истории на собствения си език науатъл. До неотдавна тези източници останали неясни, само частично преведени и рядко консултирани от учените. За първи път, в "Петото слънце", историята на ацтеките се предлага в цялата си сложност, базирана изцяло на текстовете, написани от самите местни хора. Камила Таунсенд представя достъпно и хуманизирано изображение на тези местни мексиканци, вместо да ги вижда като екзотични, кървави фигури от европейските стереотипи. Завоеванието, в това произведение, не е нито апокалиптичен момент, нито история за произход, която стартира съществуването на мексиканците. Мексиканският народ имал своя собствена история дълго преди европейците да пристигнат и не просто се поддали на испанската култура и колонизация. Вместо това, те пренастроили своите политически съюзи, приспособили се към новите задължения, приели нови технологии и издържали.