Джуст погледна отражението си в стъклото на двойната врата, която водеше от къщата към страничната градина. Майка му беше права. Дори с новата си униформа, все още изглеждаше като бебе. Леко прокара пръста си по горната си устна. Дано му пораснеше мустакът. Със сигурност изглеждаше по-гъст от вчера. Служеше във Фрурархията по-малко от шест седмици, но не беше толкова вълнуващо, колкото се надяваше. Мислеше, че ще гони крадци в Бъчвата или ще патрулира по пристанищата, както и че ще бъде сред първите, които ще видят товара, пристигащ на доковете. Но след убийството на онзи посланик в кметството, Търговският съвет мърмореше за сигурността, така че къде беше той? Обикаляше около къщата на някой късметлия търговец. Но не на който и да е търговец. Съветникът Хенди имаше най-високия ранг в управлението на Кетердам, който някой можеше да има.

Джуст оправи палтото и пушката си, после погали палката на хълбока си. Може би Хенди го харесваше. Наблюдателен и бърз с палката, би казал Хенди. Този човек заслужава повишение.