На 1 май 1915 г., роскошен океански лайнер, обзаведен със същата роскош като английска селска къща, изплава от Ню Йорк с дестинация Ливърпул. Пътниците, включително рекорден брой деца и бебета, бяха тревожни. Германия беше обявила морето около Британия за военна зона. През месеци, подводниците й носеха ужас в Северния Атлантик. Но капитанът на Лузитания, Уилям Томас Търнър, имаше вяра в благородните условия на военните действия, които в продължение на векове бяха запазили гражданските кораби от нападения. Той също знаеше, че неговият кораб - най-бързият в тоя момент - може да избегне всяка заплаха. Но Германия беше настроена да промени правилата, а Валтер Швигер, капитанът на Unterseeboot-20, беше готов да помогне. Междувременно, британска ултра-секретна разузнавателна единица следеше подводницата на Швигер...но не каза на никого. Докато U-20 и Лузитания се движеха към Ливърпул, сили, големи и болезнено малки - гордост, случайна мъгла, строго пазена тайна и още - се събраха, за да предизвикат една от най-големите бедствия в историята на 20-ти век.