Великолепно и своевременно изследване на един период на страх, подкопаване, потискане и шпионаж, Адам Замойски разглежда опитите на правителствата на Европа да контролират света в борба с неясни сили, изглежда посветени на свалянето на цивилизацията.
Появата на Френската революция потвърди най-лошите страхове на управляващите в Европа. Те виждаха своите държави като кораби, разтърсвани от ужасни вълни, и заплашени от ужасни чудовища от дълбините. Нервите на управляващите бяха още повече разтърсени от гласовете на Просвещението, които предвиждаха подобрение само чрез радикална промяна на съществуващите структури, с неоспорими последици за бъдещата роля на монархията и църквата.
Появата на Наполеон на европейската сцена засили тези страхове, а промените, които той предизвика в цяла Европа, напълно ги оправдаха. Въпреки това, той донесе и малко утеха на управляващите, които успяха да оцелеят: той беше укротил революцията във Франция, а влиянието, което той упражняваше върху Европа, беше своеобразна гаранция срещу подкопаване. След като Наполеон беше свален, монархите на Европа поеха тази роля за себе си.
