През 402 г. сл.Хр., след като нахлуващи племена пробили алпийските граници на Италия и заплашили имперското правителство в Милано, младият император Онорий направи съдбоносното решение да премести своята столица в малък, лесно защитаваем град в устието на река По - Равена. Оттогава до 751 г. сл.Хр., Равена първо беше столица на Западната Римска империя, след това на огромното царство на готския владетел Теодерих и накрая център на византийската власт в Италия.

В тази завладяваща книга Джудит Херин обяснява как учени, юристи, лекари, занаятчии, космолози и религиозни деятели бяха привлечени към Равена, където създадоха културна и политическа столица, която доминираше северна Италия и Адриатика. Докато проследява животите на управляващите, хронистите и жителите на Равена, Херин показва как градът стана сърцевината между Изток и Запад; и мястото на среща на гръцката, латинската, християнската и варварската култури. Книгата предлага свеж преглед на упадъка на Рим, готските и лангобардските нашествия, възхода на исляма и разрушителните разделения в християнството. Тя твърди, че V-VIII век не следва да се възприема като време на упадък от античността, а по-скоро, благодарение на Византия, като период на голямо творчество - периодът на "Ранно християнство". Това бяха формативните векове на Европа.