Плотин (204/5-270 г. сл.н.е.) беше първият и най-големият от неоплатонистите философи. Неговите писания бяха редактирани от ученикът му Порфирий, който ги публикува много години след смъртта на учителя си в шест комплекта от девет трактата всеки (Енеадите).

Плотин смяташе Платон за своя учител, а неговата философия е дълбоко оригинално развитие на платонизма от първите две века на християнската ера и тясно свързаната мисъл на неопитагорейците, с някои влияния от Аристотел и неговите последователи и стоиците, чиито писания той добре познаваше, но използваше критично. Той е уникално съчетание от мистик и хеленски рационалист. Неговата мисъл доминира по-късната гръцка философия и оказва влияние както върху християните, така и върху мюсюлманите, и все още е жива днес поради своето обединение на рационалност и интензивно религиозно изживяване.