Най-важната литературна диспута от Ренесанса се състоя между писателите на Неолатински език, които предпочитаха само следването на Цицерон като най-добър пример за латинска проза, и тези, които предпочитаха да следват разнообразие от литературни модели. Тази Цицеронска контроверза е предметът на текстовете, събрани за първи път в този том: размяна на писма между Анджело Полициано и Паоло Кортези; между Джанфранческо Пико дела Мирандола и Пиетро Бембо; и между Джовамбатиста Джиралди Чинцио и неговия наставник Челио Калканьини. Постскриптум от Лилио Грегорио Джиралди и писания от Антонио Посевино допълват тази кореспонденция.

Тъй като те засягат някои от най-основните аспекти на литературното производство, тези спорове просвещават и върху подобни дебати за народната литература, които също се основаваха на имитацията и ролята на автора. Цицеронската контроверза може също да се разглежда като част от по-големи културни движения, като избора на народния език пред латинския, развитието на иезуитската педагогика и религиозните конфликти, които характеризираха голяма част от Ренесанса.