Хитлер не можеше да не успее. Той разрешаваше тази противоречие. Заместваше неясната, недостижима свобода да определяш социалния живот с древната, лесно усвоима илюзия за национална свобода. Не поискаваше никаква отговорност - напротив, обещаваше, че всичко ще идва отгоре и че той сам щеше да промени системата. И бунтът се осъществи, с почти единствен подбудител такъв грубиян като Хитлер.
Колкото по-широк беше обхватът на проблема, толкова по-лесно беше да се експлоатира пасивността на масите. Това, което спечели масите, не беше икономическата програма на Хитлер. В ежедневната си пропаганда, това, което му донесе победа, беше укрепването на германската самооценка с остра расистка пропаганда, войната, която обяви срещу 'глобалния антисемитизъм', и силната привързаност към авторитарното семейство.
Изключително актуален анализ на явлението фашизъм.
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
