Как държавата изгражда своите опасни граждани? И с какви начини и процедури гръцката държава решава кои ще бъдат достойни да се наричат граждани и кои недостойни? Книгата задълбочава в този въпрос и представя, по начин, който е едновременно обзорен и детайлен, нюансите на опита от съпротива срещу държавния тероризъм през 20-ти век в Гърция.
Въвеждайки в диалог множество изследователски методи - устни свидетелства и автобиографични разкази с исторически архиви и анализи, официални становища и неофициални мълчания - книгата проследява историята на последните сто години, за да очертае начините, по които гражданите на страната бяха характеризирани и преследвани като леви, независимо дали са били или не.
Разглежда и описва процеса на изграждане на сива зона на съществуване, тази на "опасния гражданин", която, подобно на друг Каяда, систематично и методично беше изпълнена с непокорни животи. Следи реализирането на биополитиката чрез практиките на съвременната държава и поставя под съмнение разграничението между "живот" и "биване". Днес, когато т.нар. "теория на екстремите" е заляла общественото мнение, Нени Панургиа я локализира в теориите на Арент и Касториадис за началото на тоталитаризма и я проследява в последните позиции на "переосмислителите на историята".
Но, освен всичко друго, предлага и предлагане на връщането на човека като централна отправна точка - не като единица, стояща над всички останали, а като най-малката точка, на която трябва да се изгражда всяко понятие на политическото, екзистенциалното, социалното, и прави методологично предложение за това как можем да пишем занапред за неща, които са известни, но не ясни, преживявания, които са изживяни, но не словоизразени - за това как, толкова незабележимо, колкото и насилствено, държавата изгражда "опасни граждани".
[Извадка от текста на задната корица на изданието]
