Томът "Света гора, незагасима искра" иска да запази нещо от благородството, грацията, магията, но и строгостта на "неортодоксалността" като е монашеството, тъй като съществуването на последното "опасно" разширява периферията, в която светът може да се преобразява всеки момент в поетично събитие.

Не е необходимо човек да обръща внимание на имената на авторите, които подписват текстовете на този том: Пападиамантис, Казандзакис, Теотокас, Уранис, Кондоглу, Превелакис и много други значими представители на литературата и изкуствата.

Вярващи или атеисти, възхитени или предпазливи, буржоа или маргинали, усещаш, че чувстват изразителните си инструменти недостатъчни, за да формулират откровение, което им се явява и което преобръща данните на живота им, каквито са се оформили до момента, в който посещават Света гора.

Какво друго би могло да се определи като чудо в живота на всеки човек, освен първоначалния колебание и след това готовността да промени дълбочината на себе си, което го преобразува в Божие творение?

Томът "Света гора, незагасима искра", с времевия обхват на един век, който обхваща написването и публикуването на неговите текстове, се гордее, че допринася за активирането на това чудо в изключително трудни и нерадостни времена.